JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
23 февр. 2020 г., 07:18  

Пазачът 

  Поэзия
2232 15 19

Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна
(натежалият грозд е роден върху крехко бесило).
Напращелият въздух изстена далечно и глухо –
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща.
Насред бялото село смали я до камък на гроб.
А небето, разкъсало себе си, грохотно пъшка.
И ръми. Да оплаче, наместо прастария поп,
тези кръвни зърна, пак набъбнали с мисъл за вино,
тези спукани бъчви със сухи и зейнали пазви,
тази къща – сираче от толкова много години,
тази мъдра лоза, уморила се двора да пази.

 

А далече, през криви и дълги, предълги пътеки,
аз отварям гарафа мавруд, завещана от дядо.
Тъй, подобно лоза, се извива по пътя човекът – 
да избяга от корена. После в земята да падне.

© Миглена Миткова Все права защищены

Свързани произведения
Лозата на дядо
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Картины
Лозата на дядо
  998  2  4 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??