... Беше толкова красиво с теб, летях в небесата. Ти беше моят принц, а аз твоята принцеса. Обичахме се така силно и повтаряхме пред всички, че никоя сила на този свят не би могла да ни раздели. Спомни ли си? За тези думи? За клетвите? За сълзите? Аз си спомних... Но какво да си спомням? След като аз не спирам да мисля за тези неща. За красивите мигове, за безсънните нощи, прекарани пред компютъра заради теб, за дългите ни разговори по телефона, за красивите думи... За любовта! Как да забравя за тях? Лесно ли е, ми кажи? Знам! Излъгах те, нараних те, обидих те. Знам! Сгреших! Съжалявам! Но бях дете... Невинно, малко. Не бях срещаха любовта и не знаех какво да правя. Правих се на това, което не съм с надеждата, че ще те имам вечно, че ще бъда винаги твоя! След една лъжа се ражда втора, трета, докато не можеш да спреш! Изгарях от болка, за това, че те лъжех! Само ако знаеше, че още от мига, в който ти казах "Обичам те", животът ми се промени. От тогава никой по никакъв начин не успя да в ...