... Беше толкова красиво с теб, летях в небесата. Ти беше моят принц, а аз твоята принцеса. Обичахме се така силно и повтаряхме пред всички, че никоя сила на този свят не би могла да ни раздели. Спомни ли си? За тези думи? За клетвите? За сълзите? Аз си спомних... Но какво да си спомням? След като аз не спирам да мисля за тези неща. За красивите мигове, за безсънните нощи, прекарани пред компютъра заради теб, за дългите ни разговори по телефона, за красивите думи... За любовта! Как да забравя за тях? Лесно ли е, ми кажи? Знам! Излъгах те, нараних те, обидих те. Знам! Сгреших! Съжалявам! Но бях дете... Невинно, малко. Не бях срещаха любовта и не знаех какво да правя. Правих се на това, което не съм с надеждата, че ще те имам вечно, че ще бъда винаги твоя! След една лъжа се ражда втора, трета, докато не можеш да спреш! Изгарях от болка, за това, че те лъжех! Само ако знаеше, че още от мига, в който ти казах "Обичам те", животът ми се промени. От тогава никой по никакъв начин не успя да вникне в душата ми. Ти си толкова различен от всички тях. Минаха толкова много години, а аз не мога да забравя случилото се. Лъжите... Те промениха и провалиха живота ми! Ако не бяха те, сега все още щяхме да сме заедно. Да се обичаме така вечно, но съдбата реши да ни раздели. Тя се намеси и не позволи да бъдем щастливи! Понякога се чувствам празна, сякаш нямам сърце в гърдите, а камък! Камък, който не изпитва любов, дори и омраза, а просто безразличие! Толкова пъти си задавам въпросите "Но той нали ме обичаше?" "Но той защо не ми прости?" Но каквото и да казвам, виновната ще бъда винаги единствено само аз! Наранявах те с всеки изминал ден, без дори да се замисля какво ще ми коства това! Да, това ме уби, унищожи ме докрай. Това ще остане споменът за първата любов. Знам, че след време ще срещна друг. И той ще е ако не първата люб0в - ще е тази, която ще ме кара да се чувствам истински щастлива! Тогава отново ще се сещам за теб! Сигурна съм в това... Толкова много те обичам, че ревнувам дори вятъра, който те гали. Толкова те обичам, че бих дала живота си за гаранция на досмъртно твое щастие! Давам и най-ценното си, за да те видя щастлив! Давам всичко! Бих се продала на дявола за любовта ти. Дори бих убила, ако някой те нарани, предаде или обиди! Ти си най-скъпото в живота ми. Най-красивото чувство,което съм изпитвала. Научи ме да се боря в този живот. Сега съм това, което ти искаше да бъда преди. Сега съм различна, защото ти ме научи на всичките ми грешки. Няма да забравя дори и малките ни караници. Вярно тогава ми беше тежко и се нервих, но сега като се замисля беше толкова красиво!Няма да забравя как като ти казах "кефиш" ме, ти ми отвърна с "Как така те кефя, като си чатим от 1 ден " и няма да забравя как след тези думи точно на следващата вечер ти ми предложи. Няма да забравя първото "обичам те". Няма да забравя първия ни разговор, първата караница и най-вече първото сдобряване! Няма да забравя как постоянно те блокирвах, за да те забравя и след точно 10-15 минути разбирах, че животът без теб е скучен и тъжен! Няма да забравя как плачех на песента на Магда - Спаси ме, любов. Няма да забравя когато ти наговориха онези клевети за мен и как съм се гърчила от плач в ъгъла на стаята с ножа в едната ръка, а в другата с телефона. Не бих могла да забравя как когато беше на концерта на Магда, ми клипваше, за да ме поздравиш с песента, която ни беше сдобрила!Няма да забравя как ме ревнуваше дори от въздуха! Няма да забравя как ти споделях, а ти ме утешаваше. Няма да забравя как съм скачала върху леглото от радост само за това, че съм прочела две думички! Но най-важните за мен... Няма да забравя как на рождения ми ден не можех да изляза от нас, само защото не исках да се разделям с теб. Не мога да забравя как съм те сънувала... пФ, всичко сега изглежда толкова красиво! Чак когато те загубих... Усещаш ли, че това беше като приказка? Единствената разлика е, че завърши с малко тъжен край, макар и сега да сме приятели! Искам да ти кажа тези неща, искам да ги знаеш, а след време искам и да ги чуеш, защото знам, че и това ще стане! Вярвам го, надеждата е вътре в мен скрита на толкова тайно място, само и само никой да не я вземе! Да не ми я откраднат и да остана без нея, защото само тя ми остана от теб! Нищо друго нямам. Повярвай, любовта ми към теб ме държи толкова силна... Никога не забравяй,че макар и лъжите, аз те обичах. Бях готова на всичко за теб и дори мога да кажа, че НИКОЙ не може да те обича така, както аз! Точно 2 години и 5 месеца вече тая тези чувства... Това е много време! Не забравяй, че ако ме повикаш и ми кажеш "СПРИ", аз без да се замислям, ще спра! НЕ забравяй, че ако се наложи да избирам между най-скъпото нещо на този свят и между теб, аз ще избера теб, защото по-свято и скъпо същество от теб за мен на този свят няма!Ти си страхотен, заслужаваш само щастие! Смях и най-вече сълзи, но нека тези сълзи са от радост!Мале, само ако знаеш в момента колко ми олеква като пиша тези неща, защото държа да ги знаеш! Знаеш ли? Аз още те обичам! Любовта ми става все по-силна! И знам, че и ти си ме обичал и то МНОГО. Знам, че страдаше, но знам, че се и радваше! Бях много за теб и съжалявам, че провалих всичко! Но... сега вече се научих да държа на теб като на приятел. Държа да си щастлив с нея, защото знам, че я обичаш, а тя е страхотна! Много пъти съм си мислела, че мязам на нея. Не знам защо съм си го мислела, нямам представа, но ми минава през главата няколко пъти. Не забравяй, че когато се видим, ще има тръпка! Сигурна съм, че ще има. Поне за мен. 100% сърцето ми ще трепне, краката ми ще се разтреперят, а езикът ми ще се изгуби. Но това ще е, защото съм луда по тебе, защото си първата ми любов! Ще бъдеш вечно в сърцето и ще те пазя. Знам, че след теб ще срещна друг и ще открия в него това, което намирах в теб и обещавам, този път ще го пазя!Обичам те, не го забравяй! Бъди щастлив и не забравяй - ГОТОВА СЪМ НА ВСИЧКО ЗА ТЕБ!!!