Една къща, пронизана от писъци. Една майка, коленичила в кръвта на рожбите си. Тази нощ Енеш се беше явил в къщата на воина Ашибари Шанг, най-смелият от всички, най-силният боец и доблестен мъж вече не беше същият. В очите му горяха пламъци, а ръката му уверено стискаше кинжала, с който беше пробол телата на синовете си, на своите наследници. Фанатизмът му, вярата в силата на войната го бяха подтикнали да извърши това страшно престъпление, оправдано от законите на църквата.
- Защо?! – Крещеше отчаяно една красива жена с дълги до кръста черни коси, разпилени по пода и тъжни сини очи, дълбоки като морето, което бяха виждали само веднъж. – Как можа да убиеш децата си? Ти си чудовище! – Гласът ù звучеше така безпомощен. Сега дори и най-добрият свещеник не можеше да съживи тези момчета, отишли в отвъдното без време по волята на жестокия им баща, издал им смъртна присъда в името на собствената си сила.
- Енеш, скъпа моя, Енеш ми се яви и ме благослови с думите си! – Той говореше възторжено, ...