"- Няма значение кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ... стига да стигна някъде. - допълни Алиса
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго"
"Алиса в Страната на Чудесата"
Път като всички останали.
Криволичещ на места, тук-таме с някоя дупка, която така те разтърсваше, че ако се рееш някъде в нищото, определено те връща в реалността.
Реалност, различна от тази на останалите.
Време, което се надпреварваше със... себе си.
Чувства, които блъскаха по стените на стаята на забравата.
Викове, които може би някой, някъде чуваше или щеше да чуе някога.
Надежда, която не умираше.
Вяра, която крачеше смело до Любов, която не угасваше. ...