Това се случи в ония стари времена, когато Лешник не беше някое забутано село в Нейдеградска област, близо до границата, и даже не беше село, а столица на царството на цар Мързелан и царица Следобедна Дрямка. И се наричаше не Лешник, ами Гнидобрадово.
Тогава вълците и лисиците из нейдеградските земи имаха крила и летяха в облаците, а кокошките ходеха из горите и имаха остри зъби и рунтави опашки. И колчем някой вълк или лисица с ранено крило се спуснеше на земята и не можеше повече да изхвърчи, попадаше в хищните лапи на някоя кокошка, притаила се в храстите. И от бедното животно не оставаше ни вест, ни кост, ами само козина и перушина.
Мравките тогава бяха големи като волове и хората ги подковаваха с железни подкови и оряха с тях нивите си, а воловете бяха дребни като бръмбари. Кравите не даваха мляко, а пчелно млечице, ама толкова малко, че се събираше в един напръстник.
Пчелите пък бяха космати и зъбати и носеха жилата си затъкнати в поясите и напоени не с отрова, а с медовина и кат ...