27 апр. 2019 г., 15:36

  Проза » Рассказы
1001 0 1

Мартин разхождаше остарелия си вече доберман, когато в далечината съзря бившия си, вече шеф бързо се доближи до него,и без дори секунда замисляне го попита въпроса,който го мъчеше от години.

-Здравей, как си, мале  от кога не съм те виждал, какво стана с нея?

На Марто му беше омръзнало, лутането от години при тези хора, и за това бе напуснал, но никога не беше спрял да мисли за клетвата си.

Шефът му го погледна, и без да се замисли и секунда каза:

- Винаги бях втори, качих я втори  в лимузина, целунах я втори, наех те за богигард втори, и как мислиш сега кой ли съм?

© Илиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Първите пет изречения »

45 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??