Мартин разхождаше остарелия си вече доберман, когато в далечината съзря бившия си, вече шеф бързо се доближи до него,и без дори секунда замисляне го попита въпроса,който го мъчеше от години.

-Здравей, как си, мале  от кога не съм те виждал, какво стана с нея?

На Марто му беше омръзнало, лутането от години при тези хора, и за това бе напуснал, но никога не беше спрял да мисли за клетвата си.

Шефът му го погледна, и без да се замисли и секунда каза:

- Винаги бях втори, качих я втори  в лимузина, целунах я втори, наех те за богигард втори, и как мислиш сега кой ли съм?