Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху прозореца ми сняг събуждаше у мен неясни меланхолични чувства. Бях се прибрал след тридесет минутно приключенско пътуване по Цариградско шосе, хванал се за дръжката на автобуса в градския транспорт в опит да се прибера в къщи сред задръстванията в края на поредния ми работен ден. След като закачих чантата с униформата си на закачалката в коридора, първата ми работа беше да пусна електрическата печка, да влезна в банята и да се измия с чувството, че премахвам от тялото си цялата мръсотия на изпълнения с прах, дим и пот работен ден. Подсуших се, влязох в кухнята и си направих вече превърналата се в традиционна за дневния ми режим салатка с домати и краставици. Взех си чинията с оливерника, пост ...