Живяло някога, когато светът бил още млад, момиче. То било много красиво, с дълги руси коси, очи по-зелени от планинска ливада, озарена от утринните лъчи на слънцето и устни нежни като цвят на праскова. Името ù било Яна. Когато навършила шестнадесет години, се влюбила в най-чаровното момче в селото си, онова, което всяка нейна приятелка желаела. Но Яна не смеела да разкрие чувствата си, виждайки как се отнася той към останалите момичета. Един слънчев ден по залез, когато излязла да се разходи до реката, тя заспала там. Минало много време преди да се събуди и когато това станало, вече било тъмно. Станала и затичала към дома, но в мрака се спънала и паднала в реката (много е непохватно това момиче). Водата била ледена, сякаш се впивала в кожата ù. Опитала се да доплува до брега, но течението било прекалено силно. Когато напълно се изтощила от борбата с речните вълни, изпаднала в безсъзнание. Тук читателят би се запитал "Защо, по дяволите, главната героиня умира още преди края на първия а ...