Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
– Сигурен ли си, че спи? Да не е…
– Не говори глупости, Перкун не може да умре!
Габриел и Каспар стояха пред бюрото на Координатора и се вглеждаха в половината от лицето му, обърната към стената със силовото поле. Другата половина, покрита с огромната му длан, беше засега невидима. Перкун примлясна с устни, обърна се към триизмерния холографски прозорец, сложи длан под брадясалата си буза и мощно захърка. Облачета мъгла и електрически искри се разлетяха на всички страни, парнаха двамата по огнеупорните стъкла на шлемовете, а после, укротени, угаснаха. При всяко изхъркване видимата страна на лицето му осезателно потъмняваше.
– Брадата му постепенно почернява. И косата. А тялото му някак… се издължава! – Каспар продължаваше да разглежда шефа си с опасение – дори и в тази невинна поза той изглеждаше могъщ и ужасяващ.
– Вталява се, затова ти се струва по-висок. Просто се подмладява.
– Това опасно ли е?
– Ако продължава с тези темпове, до довечера ще е ...