Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
– Сигурен ли си, че спи? Да не е…
– Не говори глупости, Перкун не може да умре!
Габриел и Каспар стояха пред бюрото на Координатора и се вглеждаха в половината от лицето му, обърната към стената със силовото поле. Другата половина, покрита с огромната му длан, беше засега невидима. Перкун примлясна с устни, обърна се към триизмерния холографски прозорец, сложи длан под брадясалата си буза и мощно захърка. Облачета мъгла и електрически искри се разлетяха на всички страни, парнаха двамата по огнеупорните стъкла на шлемовете, а после, укротени, угаснаха. При всяко изхъркване видимата страна на лицето му осезателно потъмняваше.
– Брадата му постепенно почернява. И косата. А тялото му някак… се издължава! – Каспар продължаваше да разглежда шефа си с опасение – дори и в тази невинна поза той изглеждаше могъщ и ужасяващ.
– Вталява се, затова ти се струва по-висок. Просто се подмладява.
– Това опасно ли е?
– Ако продължава с тези темпове, до довечера ще е младенец, после – зародиш, а накрая ще изчезне. За нашия Свят. Вероятно, след като се раздели на яйцеклетка и сперматозоид, ще продължи да се разпада на атоми и ще премине в квантовия Свят. Но това ще е краят му като Макросъщество и Координатор. Перкун ще прекрати съществуването си.
– Какво се е случило? Как е заспал?
– Вероятно и това е работа на Шуайджан. По някакъв начин се е добрала до него. Трябва да измислим как да спрем процеса.
Джобният видеофон на Каспар зазвъни на пожар. Лицето на Нерей се появи на екранчето, развълнувано и запъхтяно.
– Шефе! – извика той. – Включете компютъра на Свят Делта и вижте къщата с пауловниите!
Каспар се пресегна над спящия Координатор и фиксира изображението на екрана. Свят Делта започна стремително да расте и с постепенното приближаване се видя стаята на Тай Уанг. Старецът също спеше на бюрото пред компютъра си, а на екрана се виждаха редици от цифри и символи. И неговите коса и брада, първоначални сиви и оредели, постепенно потъмняваха и се сгъстяваха.
Тай Уанг, подобно на Координатора, се подмладяваше в съня си.
– Какво означава това? – измърмори дяволоидът. – И той ли е заспал? Нещо е изчислявал…
– Вплетени са! – извика Габриел. – Координаторът и Тай Уанг! Така Шуайджан се е добрала до Перкун. Чрез Тай! Иначе не би могла. Сега Тай е нещо като вуду кукла за змията – каквото се случва с него, се пренася и върху Координатора. Трябва да ги събудим, и то бързо! Иначе и двамата ще изчезнат.
– Но как?
Габриел се поколеба.
– Има един начин – каза неуверено той. – Малко е шантав и ненаучен, но мисля, че ще свърши работа.
– На кого му пука! – извика Каспар. – Важното е да проработи. Какво трябва да направим?
– Трябва да намерим Джиа. И да доведем перперуната в Залата. Но е рисковано. Ако Илинда не е перперуна или не е предопределената за негова съпруга, нищо няма да се получи.
– Ако не опитаме, така и така ще ги загубим и всичко ще се провали в Тартара. Какво трябва да направят двете?
– Какво, какво? – измърмори Габриел. – Какво правят в приказките, когато всички други средства са изчерпани? Целуват! Девойката целува жабата и тя става принц, принцът целува Спящата красавица и тя се събужда. Но ако това не подейства, ще сме загубили време и нещо много важно!
– Какво?
– Директната молитва. Можем да извикаме Джиа и Илинда от местата, където са, единствено ако Светлината ги призове. А на Светлината не може да се заповядва. Тя си действа по свое собствено усмотрение. Единственият начин да я накараш да изпълни желанието ти, е молитвата. Но за това трябва време, упорство, добри дела, някаква жертва и куп други условия. Понякога молитвата е придружена с пост и лишения. Нямаме време за това. Но има един начин. Ако го използваме обаче, ще го изхабим, защото друга възможност няма. Директната молитва е успешна само веднъж. За всички Светове и Времена. Затова не е била използвана досега. Правени са няколко опита за цялата история на съществуване на Световете, но безуспешни. Ако някой се окаже сполучлив и молитвата бъде чута, частичката от Христовия Кръст, която е посредникът, ще изчезне и ще се присъедини към Цялото, отвъд нашия Свят.
– Не може ли тогава направо да си пожелаем да спре Войната?
– Не можем. Армагедон е част от Плана. За да бъде отделено зърното от плявата. На мнозина ще се отворят очите в тия дни. Има много малко неща, подходящи за директна молитва. Условието е желанието да не е в противоречие с Плана. Мисля, че събуждането на Тай и Перкун е едно от тези желания.
– Тогава да действаме! Какво трябва да се направи?
– Нищо особено. Има едно копче…
Габриел се порови из командното табло до монитора.
– Ето го! Трябва да бъде натиснато от някой с ранг, не по-малък от архангел.
– Тоест, ти трябва да го натиснеш.
– Да.
Габриел още се колебаеше. Виждаше се, че води някаква вътрешна борба.
– Ако го изхабим напразно… – каза той.
– Няма! – възрази Каспар. – Нали Светлината ще чуе само подходящото желание.
Видеофонът му пак изпиука.
– Шефе! – октопуското лице на Нерей беше придобило бледовиолетов оттенък. – Става нещо необяснимо. Движим се!
– Какви ги плещиш? – ядоса се на ненавременното прекъсване дяволоидът – Ние сме в орбита – естествено, че ще се движим.
– Не, сър – образът на Нерей са разфокусира, а гласът му потрепери, – нямам предвид Залата. Спиралният ръкав се движи.
– Звездите се движат. Спиралните ръкави – също.
– Не това, сър. Ръкавът се движи в определена посока и много бързо. Поглъщат ни, сър!
– Кой ни поглъща? Нерей, изнервяш ме, изплюй най-сетне камъчето! Няма да ти тегля с ченгел думите от устата!
– По-добре вижте сам, сър! Поглъщат ни! – в гласа на Нерей вече се усещаше паника. Образът му още веднъж потрепна и екранчето на видеофона изгасна.
Каспар включи визьора, който показваше положението на Спиралния ръкав спрямо Млечния път. Нещо странно ставаше с тънката струйка звезди, където се намираше Залата. Тя се беше усукала навътре към Центъра и част от огнените кълба с главоломна скорост изчезваха в Черната дупка, сякаш ги притегляше гигантска сила.
– Габриел! – извика Каспар, но архангелът вече беше видял всичко.
Той се пресегна и натисна почти невидимото копче отстрани на клавиатурата.
Въздухът в кабинета изсветля, сгъсти се и зауха на току-що цъфнали перуники.
Първо от Вратата изскочи вълкът, отвори паст да изръмжи, но не успя, защото вече нямаше паст. Дешанг Джан затвори уста и започна стреснато да се оглежда. Беше възвърнал човешкия си облик.
Широката кенарена роба на Юймин изчезна и сега тя беше облечена отново в светлобежовото си палто и черните „железни“ ботуши от катакомбите под Бергамо. Заобленото ù коремче постепенно се смали и се прибра. Косата и очите ù потъмняваха. Тя направи крачка напред, спъна се и тихо изруга.
От вратата се изтръгна разноцветно сияние, завихри се и пред заслепените погледи на архангела и дяволоида се появи приказно създание.
Беше девойка, около двайсетинагодишна, изключително красива! Косата ù беше дълга до кръста и снежнобяла, само над челото ù се спускаше лъскав черен кичур. Над дясната ù вежда се виждаше бенка с формата на светкавица. Носът ù беше прав и изящен, устните, леко пълни и добре очертани, фигурата – стройна и стегната. Очите ù бяха големи и пъстри като цветове на перуника, а крилете ù – тънки и ефирни, блестяха с всички оттенъци на дъгата. По средата на всяко крило имаше по едно очертано око на сова, с черно снопче пера, извити нагоре като ресници.
Девойката прецени с мълниеносен поглед обстановката, погледна бегло дисплея с изчезващия Млечен път, спящия върху бюрото млад мъж, който вече видимо изглеждаше на около 25 години, и преди някой да успее да каже или направи нещо, се наведе над него и залепи влажна целувка върху устните му. Уханието на перуники се усили и във въздуха запрескачаха искри статично електричество.
За момент не се случи нищо друго. Само екранът, който показваше стаята на Тай, първо потъмня, после се избистри, а от вихъра на Вратата излезе Джиа и се наклони над спящия си съпруг.
Тай на монитора и Перкун в кабинета отвориха очи едновременно и вдигнаха глави.
– Сферата! – извикаха те в един глас и се хвърлиха: Тай към телефона, а Координаторът – към Илинда!
– У теб ли е артефактът? – извика Перкун.
– Не успях да го взема – каза Илинда. – Още е у Джъд. Дун също остана там.
– Алибей няма да е доволен. Повратната точка…
– Зависимостта вече е правопоррционална – каза Тай от екрана и грабна телефонната слушалка. Джиа следеше бързите му движения. – Имам грешка в изчисленията. Не е окръжност, сфера е. И не е дължината на окръжността – 2πr, а повърхнината на сферата – 4πr. Това променя всичко. Цялата ми формула е била погрешна. Трябва да се свържа с Бруно! Наложително е! Трябва незабавно да спрат да унищожават нападателите си. Това само ще влоши нещата!
– Габриел! – изрева Координаторът. – Свържи се с Васил в Бергамо и му кажи веднага да спрат всякакви атаки. Всякакви, ясно? Каспар, кажи на Нерей да не става от компютъра си, докато не установи връзка с Хадес, трябва да говоря с Емпуза.
– Но…
– Никакво „но“! – гласът на Перкун оставяше осезаеми следи по стените на кабинета – нежни паяжинни пукнатини, които постепенно се умножаваха и разширяваха. Той ги забеляза и понижи глас, който вече приличаше на бурен вятър от средна величина, а не на ураганно всепомитащо бедствие. – Нямаме време за глезотии. Изпълнявайте, иначе ще стане късно!
– Точно това исках да кажа, сър – прошепна плахо дяволоидът. – В е ч е е късно. Атаката на сфинксовете току-що започна.
Ревът на Координатора откъсна един от полилеите и ситни парченца стъкло, примесени с арктуриански светещи инфузории, се посипаха върху главите на присъстващите.
Илинда замахна с ефирно крило, сякаш се прозя, и насекомите се стопиха във въздуха, а пукнатините по стените на кабинета изчезнаха.
Нов мах и Координаторът прибра гласа в гърлото си с нежно, мъркащо къркорене.
– Скъпа, аз само… – понечи да каже, но последва още един мах и той млъкна сконфузено.
– Алибей – каза кратко перперуната.
– Да, съкровище, веднага! – израпортува Перкун, под смаяния поглед на Каспар.
– Габриел! – извика Координаторът, без да обръща внимание на изумлението на двамата си подчинени. – Тичай при Мирабела! Веднага!
/Следва/
https://www.youtube.com/watch?v=I1ISdt6Jfp8
https://www.youtube.com/watch?v=5VBkfpzhAzA
https://www.youtube.com/watch?v=Y2yoy5kpQlQ
© Мария Димитрова Всички права запазени