До тук не споменах нищо за моите хобита. Като дете нямах някакво подчертано хоби, освен четенето на книги. Като юноша и младеж, също нямах хоби. Имах разни интереси, но не мога да кажа, че имаше занимание към което да съм пристрастен. Обичах театралната самодейност, но не бях добър актьор и ми даваха все второ степени роли. Те ме задоволяваха. Важно беше да участвам. На олимпийския принцип.
Докато учех в Академията, с Емил и Владо, се бяхме кооперирали за храненето. Владо пазаруваше, Емо миеше чиниите, а аз готвех. Във всяко писмо, мама ми изпращаше рецепти на любимите ми ястия и аз се научих да ги приготовлявам. Продаваха и готово, хилядо листно тесто, та и баници правех. Бай Владо готвеше само фасул яхния. Беше голям майстор на боба, и до днес готвя фасул по неговата рецепта. Супер вкусен. Имам приятели, които искат само фасул, когато ми идват на гости.
Готвенето ми стана сериозно хоби докато учителствах в Мароко. Имах много свободно време, меса и зеленчуци колкото искаш и се отдадох ...