Cveti_e_LuDa (Цуци)
53 216
7 окт. 2011 г., 15:49

А сега накъде? 

  Проза » Рассказы
5.0 / 1
830 0 0
3 мин за четене
Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че точно днес аз трябва да сияя, да надгрея слънцето. Днес е моят така паметен осемнадесети рожден ден.
Какво толкова ли? Разни мисли нахлуват в главата ми, борейки се коя да надделее. Блокирам ги. Не искам да мисля. Толкова съм малка, а днес ще ме приемат в семейството на зрелите. Ужасена съм. Защо пораснах?! Ето, че тази мисъл успява да победи останалите. Успява, но отговор за нея нямам. Отварям чекмеджето със спомени, връщайки се в моето детство. Нервно ги прелиствам, докосвам с тях лицето си. Усещам ги. Всичко е толкова истинско, скорошно, вчерашно. Ето - това е болката от ожулените ми колене, защо ли ми се струва толкова сладка сега? Може би мисля за болките, които ще ми причини бъдещето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цуци Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »