Свобода, викате, на словото…
Щото преди нямало…
Нямало, бе… Тъй като не можеше човек да излезе на площада и да викне свободно, без последствия: „Бай Тощо е глупак!“.
Първо, веднага ще го приберат да обясни отде аргументи за това твърдение. И, второ – ми, не беше глупак… Тарикат, хитрец, ама хич не глупак…
А иначе – на производствено, профсъюзно, открито партийно събрание спокойно можеше да говориш за глупостите на преките началници. Щото шефове много, ама кадърни работници – трудно се намираха. И – ха са ти се озверили, ха си минал на друга работа…
А можеше открито да правиш предложения, да показваш грешки и глупости…
Днес е обратното. Що да не говориш за Тиквата, за харвардските инфантили, за антибългарските далавераджии, за псевдосоциалната мошеничка…
Ама я кажи нещо за собственика на фирмата… Излиташ! И стъпваш в колоните безработни…
Така че – трай! И се кланяй на чорбаджията /демек, на оня, дето ти дава чорбата. Нищо, че ти работиш и му изкарваш парите, публично внушават, че той ти ...