Абе, не се замисляйте
Свобода, викате, на словото…
Щото преди нямало…
Нямало, бе… Тъй като не можеше човек да излезе на площада и да викне свободно, без последствия: „Бай Тощо е глупак!“.
Първо, веднага ще го приберат да обясни отде аргументи за това твърдение. И, второ – ми, не беше глупак… Тарикат, хитрец, ама хич не глупак…
А иначе – на производствено, профсъюзно, открито партийно събрание спокойно можеше да говориш за глупостите на преките началници. Щото шефове много, ама кадърни работници – трудно се намираха. И – ха са ти се озверили, ха си минал на друга работа…
А можеше открито да правиш предложения, да показваш грешки и глупости…
Днес е обратното. Що да не говориш за Тиквата, за харвардските инфантили, за антибългарските далавераджии, за псевдосоциалната мошеничка…
Ама я кажи нещо за собственика на фирмата… Излиташ! И стъпваш в колоните безработни…
Така че – трай! И се кланяй на чорбаджията /демек, на оня, дето ти дава чорбата. Нищо, че ти работиш и му изкарваш парите, публично внушават, че той ти давал хляба, а ти трябва да пълзиш пред снимката му/…
Та си мисля – кога има свобода на словото? И защо?
Сещате ли се старата история за българското куче, дето минало границата. И заразправяло на чуждите какви манджи набива, колко му е топла колибката. А на въпроса - що ще тогава в чужбинско?, рекло: „Ми, лае ми се, бе…“?
Но не се замисляйте. Тъй като ще почнете да задавате въпроси. Например – защо при тая пропагандирана свобода на словото, всичките ни медии крякат в един глас и трудно можеш откри някой с критики, да речем, към Големия деменциментиран дядка…
За чуждите медии даже не споменавам…
Така че – не мислете, а вервайте… Преклонено…
хххх
Увеличавала се безработицата. У нас и по света…
Щото модерни техники и технологии, машините заместват и изместват човека, производството на нужните стоки – дрехи, храни, оръжие, се увеличава и без особеното майсторство и намеса на човешкия труд…
Преди години – десетки, а не стотици – човечеството е било заето с прехраната. Цял ден на полето – гърбене за единия хляб. Или в работилницата – гърчене пак за него…
После дори ние сме видели – машини, машини, машини. По-малко човешки труд – повече произведено.
От ежедневната грижа за насъщния се стигна до шестдневна работна седмица. После до петдневна.
Днес говорят за четиридневна.
Обаче, имало зони, където се налагало да се полага ежедневен труд.
Например, в търговията. Знаем го – по празниците доста магазини работят. Тогава е жътва.
И кръчмите – пак така.
Има нужда от надзор – полиция и военни, лекари…
Само че това са проблеми, решавани лесно. С назначаване на още хора. Тоест, увеличават се работещите, намалява личният им трудов ангажимент.
И се ликвидира безработицата…
Но… Техническият напредък не спира. И пак ще се заговори за тридневна или двудневна седмица…
А после ще се наложи някой да отскача до халето, да види върви ли работата – а тя ще си върви, машините не страдат от мързел или алкохолизъм, после пак ще си легне да дремне, уморен от свършената работа…
Въпрос – а за какво ще е човекът?
Отговор – ами за кого ще е произведеното?
Именно! Важната роля на потребител… Като коледното прасе в кочината.
Което си лежи, грухти, лапа помия и няма проблеми. Освен по празниците…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тиквата, за харвардските инфантили, за антибългарските далавераджии, за псевдосоциалната мошеничка…Много ми хареса!
-
Благодаря, Антоанета, Надя, Петре!
-
Е,еей, та сега като е свободно словото, декиш хваща ли.... А кой ти е мислил за хляба едно време, нали за десерт в стола са давали пасти, сиропирано риване
-
Мъдър си, сенсей, мъдър.
-
Да, добре си го казал.
-
Благодаря, Скитнице!
-
Няма да се замислям, обещавам!
Много добре казано! -
Благодаря, Смути, Тоти!
-
Керванът си върви, кучетата си лаят... защото словото е свободно, да ама не, словоблудството е, защото словото отдавна го няма.
-
Свободно гледано прасе, само дето не може да лае,
.
Поздрави! Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
