Посвещавам този разказ на 100 годишнината от Геноцида
над арменския народ.
Анаид
Трупът се опита да повдигне черепа си. Той лежеше до него и не реагираше на усилията му. Tрупът направи един последен опит, протягайки премръзналите си пръсти към черепа, но отново безуспешно. Черепът го гледаше с празните си орбити, където някога се намираха големите, черни очи на момичето, но оставаше все така безмълвен и чужд. Трупът не разбираше какво става. Защо черепът не беше на мястото си, а в краката му. Нима светът се беше обърнал с главата надолу?
Пясъците се бяха нагорещели до червено, сякаш бяха безбрежно кърваво море. Небето беше захлупило пустинята като нажежен връшник и се сливаше с жеравата на пясъците.
Едно единствено дърво се открояваше на фона на безлюдния пустинен пейзаж. Дървото беше овъглено от пожара, който беше бушувал тук преди сто години и го беше превърнал в графично изображение на живо растение. На него беше кацнал мършав белоглав лешояд. Дишаше тежко, защото въздухът представл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!