14 мая 2007 г., 09:45

Ангел войвода 

  Проза
1259 0 3
                                                  АНГЕЛ ВОЙВОДА
               Аз бях малко смотано дете. Не можех да разбера кога приятелките и сестра ми изчезваха от махалата и оставах сама. Нямаше къде да отида и отивах при възрастните жени. Взимах си дървено столче и сядах до тях. А те разказваха, разказваха . . . 
               Баба Ленка беше наша съседка. Къщите ни бяха една до друга. На тяхното семейство им викаха Кортенци. И те бяха изселници от Македония.
               Един ден тя започна да разказва, как Ангел войвода е бил от техния род. Как е разигравал турска войска от 300 души. Даже имало песен за него. Селото им е било като във дере, ниско долу, а наоколо заобиколено от планини, гори. Как Ангел войвода бързо се придвижвал от място на място, стрелял и създавал впечатление, че не е сам, а са много хайдути. А може би ехото повтаряло и потретвало пукота от стрелбата. Как е разигравал турците и те не можели да го хванат. Денят, в който го убили, в селото имало сватба. Майка й се била хванала на хорото и играела, когато дошъл някакъв мъж и й съобщил.

© Елена Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Няистина е недовършено. Опитай пак!
  • Ще се опитам да направя нещо.
  • Хубаво е, но някак много кратко и незавършено. Не можеш ли да го продължиш? Защо не запита баба си Ленка: ами как и къде са го убили; ами майка й какво направила: пуснала ли се е от хорото, припаднала ли е, на кого пък тя е казала, погребали ли са го? Такива още разни неща.
Предложения
: ??:??