АНГЕЛ ВОЙВОДА
Аз бях малко смотано дете. Не можех да разбера кога приятелките и сестра ми изчезваха от махалата и оставах сама. Нямаше къде да отида и отивах при възрастните жени. Взимах си дървено столче и сядах до тях. А те разказваха, разказваха . . .
Баба Ленка беше наша съседка. Къщите ни бяха една до друга. На тяхното семейство им викаха Кортенци. И те бяха изселници от Македония.
Един ден тя започна да разказва, как Ангел войвода е бил от техния род. Как е разигравал турска войска от 300 души. Даже имало песен за него. Селото им е било като във дере, ниско долу, а наоколо заобиколено от планини, гори. Как Ангел войвода бързо се придвижвал от място на място, стрелял и създавал впечатление, че не е сам, а са много хайдути. А може би ехото повтаряло и потретвало пукота от стрелбата. Как е разигравал турците и те не можели да го хванат. Денят, в който го убили, в селото имало сватба. Майка й се била хванала на хорото и играела, когато дошъл някакъв мъж и й съобщил.