Мария свежда глава, смутена от съчувствените погледи на минувачите, докато количката й трополи по неравните плочки на тротоара. Облечена е в лекьосана болнична нощница, косата й е сплъстена, немита от седмици. Острата болка в кръста се засилва при всяко разтрисане.
– Съжалявам, но плочките са разбити – казва мъжът.
– Нищо, ще търпя.
– След минутка ще стигнем. Боли ли те много?
– Не – отвръща тя и примижава от болка. Ръцете й треперят върху подлакътниците.
Спират пред входа на сградата. Мъжът отваря вратата и я подпира с камък, После внимателно вдига пострадалата жена и я понася към апартамента си. Гипсираният й крак стърчи с поклащащо се накрая отпуснато стъпало, което той много внимава да не закачи в парапета.
Когато стигат горе, той казва:
– Пак ще трябва да те оставя, за да мога да заключа.
– Добре.
Внася я в спалнята и я полага на леглото, после се връща да вземе количката.
На влизане вижда, че Мария се е надигнала на лакти. Щялото й тяло, макар парализирано от кръста надолу, излъч ...