Мария свежда глава, смутена от съчувствените погледи на минувачите, докато количката й трополи по неравните плочки на тротоара. Облечена е в лекьосана болнична нощница, косата й е сплъстена, немита от седмици. Острата болка в кръста се засилва при всяко разтрисане.

  – Съжалявам, но плочките са разбити – казва мъжът.

  – Нищо, ще търпя.

  – След  минутка ще стигнем. Боли ли те много?

  – Не – отвръща тя и примижава от болка. Ръцете й треперят върху подлакътниците.

  Спират пред входа на сградата. Мъжът отваря вратата и я подпира с камък, После внимателно вдига пострадалата жена и я понася към апартамента си.  Гипсираният й крак стърчи с поклащащо се накрая отпуснато стъпало, което той много внимава да не закачи в парапета.

  Когато стигат горе, той казва:

  – Пак ще трябва да те оставя, за да мога да заключа.

  – Добре.

  Внася я в спалнята и я полага на леглото, после се връща да вземе количката.

  На влизане вижда, че Мария се е надигнала на лакти. Щялото й тяло, макар парализирано от кръста надолу, излъчва напрежение. Сините й очи го гледат с недоумение.

  – Ти наистина ме прибра в дома си.

  – Да.

  – В един момент си помислих, че след като ме вземеш от болницата, ще ме захвърлиш в някоя канавка край пътя.

  – Толкова ли лош изглеждам?

  – Не, съвсем не, но все пак аз те обрах. Нормално е да ме мразиш.

  – Върнах си откраднатото, вече не тая злоба към теб. А и се чувствам задължен да ти помогна при положение, че…. пострада заради мен. Ако не те бях подгонил…

  – Или си голям глупак, или си ненормално добър.

  – Стига сме обсъждали моята особа. Спалнята е твоя. Надявам се да ти е удобна. Наел съм жена, която да се грижи за теб. Тя ще идва сутрин и вечер за по няколко часа. Е, това е, останалото зависи от теб.

  – Кое зависи от мен?

  – Да се възстановиш.

  – Знаеш, че парализата е необратима.

  – Важното е да се пребориш за това да можеш да водиш нормален живот … да се справяш в ежедневието без чужда помощ. Когато болките намалеят и заякнеш в ръцете, ще можеш да се придвижваш сама. Много хора са с колички. Не бива да се отчайваш.

   Тя го гледаше с наклонена на една страна глава.

  – Много се охарчи заради мен. А сега ще имаш и допълнителни разходи, свързани с моя престой тук. Чудя се как ще се оправям с парите после. Инвалидните пенсии са … смешни.

  – Не се притеснявай, ще ти помагам с каквото мога.

  – Защо го правиш, за бога! Защо изобщо се занимаваш с мен!

  – Вече обсъдихме този въпрос.

  – Искаш ли да ти направя свирка, това поне още го мога?

  Той свежда глава, леко изчервен.

  – Стига глупости – отвръща.

  – Миличкият срамежливко! Това съм практикувала, това предлагам като отплата за добрината ти. Бих ти предложила и вагинален секс, но малко ме притеснява болката в кръста и че нямам чувствителност … там долу. Но ако ползваме лубриканти…

  – Престани! Не е нужно да се отплащаш, още по-малко пък в натура.

  – Противно ти е, че съм с парализирани крака? Или че съм мръсна след продължителния болничен престой? Второто може да се коригира лесно. Вероятно фактът, че те окрадох…

  – Казах ти да престанеш! Не ме карай да се чувствам гадно!

  – Странен човек си ти. Защо да не ти доставя удоволствие? Още преди инцидента усетих, че ме харесваш. Не се сърди, но си като отворена книга. Нямаше да ти се предлагам сега, в ужасното състояние, в което съм, ако не долавях възбудата ти. И в момента я долавям.

  – Аз не спя с проститутки – казва той и излиза.

***

  Седмиците се нижат и Мария се чувства все по-добре и по-добре. Краката й са все така безжизнени и ще си останат такива, но болката в кръста е изчезнала, а гипсът е заменен с обикновена наколенка. Ръцете й вече са достатъчно силни и тя може да бута сама количката си. Виждат се всеки ден, на вечеря, но отношенията им са хладни, точно като на хазяин и наемателка. Мъжът обаче иска тя да е близо до него, макар че не може да си обясни защо. Десетки пречки застават на пътя на чувствата му и го принуждават да се сдържа. Все пак тя е лека жена, престъпница и инвалид. Въплъщение на пълната безперспективност на една връзка.

***

  Той се прибира от работа и вижда бележка на кухненската маса. От Мария е. Чете:

„Тръгвам си. Много съм ти благодарна, че ми помогна в най-трудния етап от живота ми. Ти си добър човек, запази тази доброта и в бъдеще, моля те. При мен нещата като че ли започват да се нареждат, така че смятам ще мога да ти върна парите, които похарчи. Знам, че не обичаш тази тема, но държа да ти се издължа. Не се безпокой, няма да крада. Само със законни неща ще се занимавам. Преди месец бившето ми гадже ми звънна. Извини се, че ме зарязал и аз му простих. Днес той дойде да ме вземе. Има бизнес идея, вече дори е събрал клиенти. Става въпрос за хора с абасиофилия – те изпитват сексуално привличане към жени с двигателни нарушения. Не е за вярване, но ще печеля по-добре от преди. А когато мускулите на краката ми съвсем атрофират, ще стана още по-атрактивна в техните очи, така поне се говори. Няма да ми е трудно да ги издържам, защото няма да ги усещам, ха-ха. Така де, примирила съм се.   

  Прости ми за всичко, моля те. Да, за всичко. Трябва да ти кажа, че ти ме направи малко по-добра. Благодаря ти.

  Искрено твоя,

  Мария

П.С: Ключовете от апартамента съм ги пуснала в пощенската кутия.  

Край