Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С мама и татко, това е ясно, но кой от всички? От хубавите, или от не толкова хубавите? Киро каза, че ефектът ще трае за няколко спомена, но какво ако Киро греши? Или ме лъже, за да ме зариби? И имам само един шанс да видя отново родителите си, поне докато не събера нови три бона, надявайки се, че пак ще ми направи отстъпка…
Второ, хич не бях сигурна дали е добра идея да се ровя в миналото. Също като Киро, спомените лъжат с лекотата, с която казват истината. Ти може да помниш едно, а да е било съвсем друго. Какво, ако разваля малкото хубави спомени, които имам с тях?
Твърдо реших да не докосвам щастливите мигове, а да се заема с болезнените. Какъвто бе и първоначалният план, за който нито баба ...