Арменецът
                  

                                                              Част втора
 

         Юлските горещници тази година се бяха преместили през юни. Над Босфора се носеха облаци от водни изпарения. Водата сякаш щеше всеки момент да закипи.  Рибарите и моряците, голи до къртста бяха по-черни от ганайци. На повечето от тях се виждаше само бялото на очите. От непоносимите жеги и рибата се беше изпокрила на дълбоко, та напразни бяха усилията на рибарите да напълнят поне малко мрежите си.

      На рибния пазар на Кумкапъ, балъкчиите цял ден играеха табла и скамбил (вид игра на карти) и пиеха поредния филджан с гъсто шербетлия кафе. Но на тази жега и кафето не помагаше, та повечето седяха дремещи на трикраки дървени столчета.

Ако на улицата беше жега, то в една от класните стаи на арменското училище “Берберян”, атмосферата беше нагрята като в пещ. Днес тук се провеждаше дуел между двамата най-силни ученици на поредния випуск.  Темата беше историческа “Битката при Аварайрското поле”,  между перси и арменци, състояла се на 26 май 451 год.    

      Младият учител по история на Армения, Тавит Тавитян, беше възпитаник на  прочутият в цяла Европа Роберт колеж, след което беше изучавал история в Сорбоната.  Парижките арменски среди го бяха изваяли като надъхан националист, и не случайно през последните две години от пребиваването си в Париж, беше оглавил младежкото  крило на партия Ташнакцутюн – силно патриотично-шовинистическата партия ма арменците по цял свят.

       Тавитян се беше готвил  сериозно за този двубой. Знаеше, че битката ще бъде жестока, имайки предвид характерите и амбициите на двамата съперници. Младият учител си беше обещал да бъде  честен и непристрастен съдник. Неговите лични интереси го правеха подържник на Михран, синът на богатия търговец  Дикран Дикранян, който често правеше значителни дарения на училището и беше председател на Училищното настоятелство, което назначаваше и уволняваше учителите. От друга страна се възхищаваше на упоритостта и борбеният дух на бедното сираче, което не просеше милост, а с задълбочени знания, много труд и подчертано родолюбие се изправяше срещу  въоръжения до зъби съперник. Сетрак имаше само едно оръжие-своята неизмерима страст към книгите и своята амбиция да победи!

  В класната стая беше горещо като в пещ. Прозорците бяха затворени и със спуснати завеси, тъй като на улицата термометрите показваха почти 40 градуса.  Беше точно 11 часа на 21 юни. Само след 5 минути  учителят щеше да влезе и урокът щеше да започне.

      Целият клас беше заел местата си и тихичко коментираха бъдещата битка. Във въздуха се чувстваше напрежение като на финал на футболен турнир. Класът беше разделен на две. Подържниците на  Михран бяха два пъти повече от тези на Сетрак, но последните бяха най-войствено настроените деца, бунтарите и деца на по-скромни родители.

   Тавитян влезе посрещнат от класа станал на крака при влизането на учителя. Той застана усмихнат пред трите редички чинове с усмихнато лице, и поздрави учениците си. Те, в хор, отвърнаха на поздрава, и той им даде знак да седнат. Докато Михран спокойно седеше на мястото си на първия чин на средната редица, нисичкият на ръст Сетрак, не можеше място да си намери на предпоследния чин до прозореца. Подскачаше на мястото си като чели всеки момент щеше да  полети към черната дъска.

             -  Ученици, днес ще бъдем свидетели на едно необикновено състезание между двама ваши другари. Сигурен съм, че и двамата са се готвели сериозно за това  съревнование. Темата е известна на всички вас и е свързана с една от най-героичните страници на нашата история. За великата битка на Аварайрското поле, противопоставило арменците-християни срещу огнепоклонниците перси, сте чували още от деца  от разказите на вашите бащи и дядовци. Битка за защита на Вярата ни, за нашето национално единство,  за съществуването на арменската държава.

       - На този велик ден,  26 Май 451 година, арменският военоначалник Вартан Мамигинян поведе  своите 20  хиляди  войни срещу  срещу многократно по-голямата армия на персийците.  Какво се случи на бойното поле ще научим от разказите на Михран и Сетрак, които виждам нямат търпение да кръстосат  мечовете от познания с които са се въоръжили. – каза  учителят и покани двамата опоненти да заемат местата си пред черната дъска.

       Михран спокойно стана от мястото си, и  застана пред черната дъска близо до затъмненият с  завеса прозорец. Сетрак почти дотича до черната дъска  и застана близо до вратата.  А Тавитян зае освободеното от Михран, място  на първия чин. Актьорите бяха на сцената, зрителите притаили дъх стискаха палци за своите любимци.

        В списъка на класа направен по азбучен ред, Михран беше номер 22, докато Сетрак номер 31. Пръв получи право да говори Михран.

       Той разказа подробно за рода на князете Мамигонян, за Хамазаст Мамигонян, баща на Великия пълководец, за майка му Сахакануш, дъщеря на Сахак Велики, произхождаща от царски род. За издигането на Вартан  Мамигонян за “спарабед” ( пълководец), както и за живота на Вартан Мамигонян в Персия.   

 За свещената битка на Аварайрското поле говори Сетрак. Той описа подробно тактическите хитрости с които си е послужил Великият пълководец  Вартан Мамигонян, за да се противопостави на десетократно по многочисленната армия на персийците и техните бойни слонове.     

Сетрак разказваше от първо лице, сякаш той беше войн, който  яхнал бойния си кон, разсича с меча си сухожилията на бойните слонове, за да ги изкара от битката, в която арменските войни проливат кръвта си шепнейки като молитва  името на Христа и на безумно смелия си пълководец.

      Двмата съперници,  говореха убедително, боравеха  майсторски с изучените  исторически факти, знанията им се допълваха взаимно. Патосът на Сетрак караше учениците на станат на пръсти на чиновете си, сякаш сега ще литнат на конете си за да се включат в боя. Докато спокойният убедителен тон на Михран, почти гарантираше победата на арменските войни в тази неравна битка.

      В класната стая се чуваше звънят на мечовете, свистенето на стрелите, предсмъртният вик на умирающите, както и победоносните възгласи на  войните от двете вражески армии.   Вярата дава сила, дава крила на вярующите, но голямата разлика в численноста на двете армии беше предоределила победителя.  Арменците бяха загубили тази историческа битка, но бяха спечелили правото да изповядват своята вяра. Никога повече персийците не направиха опит да накарат арменците да изповядват техната вяра-  вярата проповядвана от техния пророк Заратустра- зорастризъма.

    И тук, в класната стая,  двамата  съперници не бяха излъчили победител.  Желанието и на двамата да се изяват беше толкова силно, че поискаха от учителя си  ново по-трудно предизвикателство.

       Младият учител, горд  със своите ученици беше затруднен. Искаше му се да няма победител в този двубой, но участниците, както и целият клас настояваха битката да се доведе до край.

       -    Добре, щом искате серозно предизвикателство, двамата ще отговорите на един лесен на пръв поглед въпрос:  Каква религия е изповядвал спарабед Вартан Мамигонян? Както и преди първи ще говори Михран.

                -Започвай мойто момче!

              Широка усмихвка беше се разляла на лицето на Михран. Неочакваше такъв лесен въпрос. Нима това беше предизвикателството за което мечтаеха двамата съперници. Този въпрос едва ли щеше да определи победителя. Михран беше сигурен, че съперника му щеше да отговори на въпроса със същата компетентност както и той самия.  След като Арменската апостолическа църква беше обявила легендарния пълководец,  дал живота си  в защита на християнството, за Светец, можеше ли той да изповядва друга религия освен Християнството? Михран спокойно, със самочувствие говори за вярата, която е дала сили на този велик пълководец,  да поведе своята малка армия  арменски войни срещу 10 пъти превъзхождащите ги персийци, да покажат нечуван героизъм на бойното поле, и със своята саможертва да предизвикат уважението на противника и да превърнат поражението в победа.

      Сетрак мълчеше и лицето му беше останало  мрачно, но спокойно. Нито едно мускулче не трепваше, никаква усмивка или друга гримаса не се появи на лицето му. Внимателно слушаше казаното от съперника и очакваше  същият да завърши изложениетро си,  за да нанесе своя удар, който може би щеше да определи победителят в този необикновен дуел.

- Говори Сетрак,- обърна се към любимия си ученик младият Тавитян.

        Сетрак почти повтори казаното от неговия съперник, което предизвика недвусмислени ехидни усмивки у Михран и по-голямата част от учениците, които бяха негови подържници. А по лицата на малкото привърженици на Сетрак се появи гримаса на разочарование и тъжно съчуствие.

- Но, каза Сетрак, когато през 432 година пълководецът е повикан в Персия, град Ктисифон, персийците му налагат да приеме тяхната вяра и да стане поклонник на Заратустра.

      Целият клас зашумя. Чуха се протестни викове, че това е лъжа, че един Вартан Мамигонян не може да бъде вероотстъпник, искаха да му се отнеме думата, за да не продължава със светостатственото си изказване. Но, намесата на учителя укроти бунтуващите се ученици.

                    - Продължавай Сетрак - обърна се Тавитян към спокойно    наблюдаващото бунта момче.

       Сетрак продължи разказа си.  

-    Цели 18 години Вартан Мамигонян е принуден да изповядва вярата на персийците, но в сърцето си, той остава верен на своя Бог Христос, и когато през 450 година се завръща в Армения, той  не само отново приема своята истинска Вяра  - Христианството, но само след година,  през 451 година повежда своята героична армия в историческата битка на Аварайрското поле, където загиват почти всички  арменци и техният пълководец Вартан Мамигонян. Туй го пише личният секретар на героя от Аварайрското поле  историкът Йехише.

          - Правилно Сетрак, точно така е било, момчето ми. Цели 18 години героят от Аварайрската битка е изповядвал  зорастризмът- огнепоклонничеството.