Всеки ден се караме с Ева, по-точно, тя ми се кара, защото напирам да изляза сутрин, когато тя тръгва за работа. Това продължава вече няколко години откакто се възстанових от инцидента с автобуса. Е, тя не ме държи непрекъснато вкъщи - рано сутрин и късно вечер ме извежда на разходка, а през почивните дни често излизаме в планината и там тичам на воля.
Преди няколко дни Ева не отиде на работа и остана вкъщи, каза ми, че е в болничен отпуск и ми издърпа ушите от удоволствие. Не знам какво е това е болничен, но се радвам на всеки миг с нея. Сутринта, след като изпи кафето си, тя пак седна пред компютъра и започна да прави нещо. Скочих на стола до нея, който тя беше поставила специално за мен, за да не й преча докато работи. Погледнах монитора и ахнах. На екрана вървеше нещо като филмче и се редуваха снимките на бившия ми стопанин и Ева, моя милост с тях двамата, снимки на хижата и планината на фона на прекрасна музика. Започнах да скимтя, а Ева ме погледна стреснато и каза: „Ама и ти ли ...