Стоя и пиша. Няма друг начин да изразя болката си. Даже рими не мога да редя. Стоя и пиша, а сърцето, жалкото, кърви. Реки от отчаяние и сълзи струят от мен. Вече няма го щастливото момиче. Изчезна и вечната слънчева усмивка. Силите ме напускат. Тялото ми е безжизнено, простряно на леглото в празната стая. Всяка една сълза е за някой от миговете ни заедно. И какво значение има, че си с мен, когато мислиш за нея?  Страх те е да ме погледнеш, защото ще разбера за лъжите ти. Погледът ти витае и я търси във всяко минаващо момиче. Боли, когато знам, че целуваш мен и си представяш нея. Всяка прегръдка е заблуда, всяка среща - насилствена. И кажи защо си с мен, когато за теб съм просто добра приятелка? Казваш, че си объркан, че не искаш да ме нараниш, но разбери, че от това още повече боли. Нима искаш да си с мен? Спри, замълчи! Не ми се слушат повече лъжи. Това ли заслужих? Веднъж поне покажи капчица смелост и ми признай всичко в очите. От истината боли, но това не означава, че лъжата лекува. И ме боли повече от това, че не сподели с мен, отколкото от това, че копнееш за нея. Все пак и аз нося сърце и бих те разбрала. Не се тревожи, не те мразя, просто ме боли. Пуснах те в сърцето си, нахлу в живота ми като магия, но ти в своя не ме прие. Затвори врата към сърцето си, а мен остави навън под дъжда. Но аз съм упорита и пак ще почукам и ще чакам. И знам, че пак ще ме боли, и пак кристално чисти сълзи ще потекат от очите ми. Замислям се и се питам толкова ли съм глупава, че се надявам? Не, не съм глупава, а отчаяна от любов. И ако любовта е океан, бих се удавила в него. Бих скочила с всички сили в бушуващите вълни, макар да знам, че ще загина. Защото давам живота си за теб, а ти ми се отплащаш с лъжи. Объркана съм... Едновременно си виновен и невинен. Виновен, защото разби малкия ми свят на хиляди частици, на прах. И невинен, защото не можеш да заповядаш на сърцето си. Колебая се. Дали да те забравя или да се боря за любовта ти? Искам да си щастлив, но с мен. Възможно ли е? Защото аз, наивницата, вярвам! Казват, че надеждата умира последна и е така. Вярвам на всяка твоя красива лъжа, радвам се на лъжливите ти целувки. Когато си лягам вечер, си мисля какво ще стане утре. Дали ще ме захвърлиш като непотребна играчка или ще ме дариш с още розови заблуди? Толкова силно искам да съм с теб, че бих забравила всичко. Ще се оставя да бъда лъгана, но лъгана от теб. Всеки път искам да ти кажа за болката си, но не успявам. Когато те погледна, замлъквам и потъвам в дълбоките ти очи. Потъвам и не мога да отроня и дума, а само те гледам. Питаш ме защо съм се втренчила в теб? Защото искам да запазя всяка една черта от лицето ти в сърцето си. Да запомня и да не забравям очите ти, усмивката ти, походката ти, гласа ти. Страх ме е, че всяка една среща може да бъде последна. Само, ако можеше да отвърнеш поне с частица от чувствата ми, щях да бъда най-щастлива на земята. Но както казах, ще вярвам във всяка една лъжа. Няма да се откажа от щастието си, не и този път. Искам отново да бъда онова жизнено момиче с ангелска усмивка, която не слиза от лицето му. Много ли искам? Искам отново да бъда щастлива, но с теб. А ако това не стане, ще започна отначло. Ще се науча да живея без теб. Но знам  - ще съжаляваш някой ден, ще искаш отново да си с мен. Тогава ще бъде мой ред да си играя с чувствата ти и да лъжа. Ще раздавам напразни надежди и фалшиви целувки. Ще бъде твой ред да те боли. И ако и това не стане, знам, че тя ще отмъсти за болката ми, защото тя не те обича така, както аз и тогава ще бъдеш играчка в ръцете и. Ще си играе със сърцето ти и ще те захвърли. Ще те замени с друг и ще усетиш болката, която изпитвам в момента, но не ти го пожелавам. Искам да си щастлив, независимо къде си и с кого си. А аз ще поема по своя път и ще продължа, макар и теб да те няма до мен.