3 июн. 2010 г., 17:21

Баща 

  Проза » Рассказы
5.0 / 2
867 0 2
8 мин за четене
След седмица го изписаха от болницата. Известно време накуцваше, после се оправи. След месец започна работа — взеха го портиер, но и това бе нещо. Никой не харесва алкохолици. Аз, въпреки болките в гърба, все едно нищо не се бе случило – върнах се в пицарията. Естествено - започнах пак от начало - от миялното. След работа оставах да почистя в салона, зареждах продукти за следващия ден, изхвърлях боклука. Надницата беше мизерна, но съвместявайки няколко длъжности, се надявах да събера пари за ремонт на колата. След жестоката катастрофа, в която едва оцеляхме, не бях сигурен колко време ще ми е необходимо да я стегна, а точно сега толкова ми трябваше. Ползвах градския транспорт. Понякога вземах и колелото на съквартиранта. Кормуването зиме по заледените улици, срещу напиращия вятър, чийто пориви заплашваха да ме отнесат в реката, си беше истинска лудост. Стисках зъби, и докато въртях педалите си повтарях думите, които ми каза в болницата: „Ти запълни една празнота в живота ми."
Бях неопи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Все права защищены

Предложения