*1*
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. Докосваше хладното стъкло, оставяше студенината да проникне в пръстите му и оставяше мислите да се реят свободни и необременени, освободени от излишни тревоги.
Стаята беше каменна, по-огромна и просторна от всички стаи в замъка, но бе студена и неприветлива. По стените нямаше украси, подът беше гол, а в камината рядко гореше огън. Тази спалня почти не се посещаваше от прислужниците – старият крал не пускаше много хора в нея. Не бе позволил да я обзаведат както подобава на кралско величество. Предпочиташе студенината на камъка пред уюта на кралския разкош.
Тъй като днес нямаше да има аудиенции, крал Морган Ерис беше решил да пракара сутринта си там, където се чувстваше най-добре – в зимната ...