Имало едно време, много, много отдавна... някъде през каменната ера, едно бебе. Не се знае нищо друго – просто го е имало. Не се знае нищо за родителите, които са го имали, за ниската сексуална култура и нимфоманията, които са причинили появата му, за дома и обществото, в които го е имало и изобщо с каква цел го е имало... Затова ще си го измисля!
Това бебе било едно хубаво бебе, доколкото едно крещящо парче месо от каменната ера може да бъде наречено хубаво... То не можело да говори, но имайки предвид, че речта на родителите му била изключително примитивна, проблемът не бил колосален... Бебето не можело и да върви, само лъкатушело. Едни мислели, че е наследен алкохолизъм от майката, други смятали, че заради бащата. Той бил наказан по цял ден да кисне до кръста във вода в очакване да открие плуването.
Животът в това общество бил прост и еднообразен, но минавал на бързи обороти. Всички били изключително заети. Едни вандалствали с графити из пещерите, за да ги намират бъдещи археолози и ...