Имало едно време, много, много отдавна... някъде през каменната ера, едно бебе. Не се знае нищо друго – просто го е имало. Не се знае нищо за родителите, които са го имали, за ниската сексуална култура и нимфоманията, които са причинили появата му, за дома и обществото, в които го е имало и изобщо с каква цел го е имало... Затова ще си го измисля!
Това бебе било едно хубаво бебе, доколкото едно крещящо парче месо от каменната ера може да бъде наречено хубаво... То не можело да говори, но имайки предвид, че речта на родителите му била изключително примитивна, проблемът не бил колосален... Бебето не можело и да върви, само лъкатушело. Едни мислели, че е наследен алкохолизъм от майката, други смятали, че заради бащата. Той бил наказан по цял ден да кисне до кръста във вода в очакване да открие плуването.
Животът в това общество бил прост и еднообразен, но минавал на бързи обороти. Всички били изключително заети. Едни вандалствали с графити из пещерите, за да ги намират бъдещи археолози и да им се възхищават на таланта. Втори гонели едър добитък, трети бягали от него... Изоставено да се излежава голо в една купа сено посред селото, чакайки да мине някой за една свястна партия шах, бебето поставило началото на две от най-значимите световни движения: нудизма и ексхибиционизма, все сложни думи.
На бебето не му останал друг избор, освен да се превърне в отегчен зъл гений и да крои коварни планове. Мечтите му били големи и покварени за същество с неговите размери и умствен капацитет: искало да превземе селото и да се отдаде на развратни нощи с гол покер. Справяло се изключително добре само с първото. То умело манипулирало възрастните с качествата си на бебе. По този начин те винаги му обръщали внимание, когато плаче, хранели го, бършели му дупето и дори открили огъня и топлата вода в негова чест. Така и не го изкъпали.
Не щеш ли, един ден в селото се появил негов политически опонент, при това възрастен. Той се опитал да забаламоса останалите селяни с идеи за букви, пари, социални реформи и теории за еволюцията. Обществото обаче все още не било подготвено за такива радикални промени, като дори божествата били нова концепция за тях. Мъжът също така твърдял, че е разбрал как се плува. Бебето било обладано от нови чувства, които в бъдещето щели да движат кино индустрията: алчност и завист. То се ядосало, напънало се и... останалото е история. Всъщност благодарение на този изблик на ярост, несъзнателно организирало преврат. Възрастният опонент приел това благо дело като подкана да докаже уменията си. Той влязъл до кръста в реката и се напънал, но за да се сети как се плува. От неговия опит не излязло нищо, само го ударила светкавица. В селото отново се възцарил щастливият живот, но хората вече знаели да гледат прогнозата за времето преди да се хвърлят да плуват, както и да не вярват на политици.
© Хелене Костадинова Всички права запазени