3 янв. 2009 г., 06:51

Без име... 

  Проза
1497 0 4
Нещо в мен се ражда...
Нещо, което трябва да скрия на всяка цена, но...
Уви, чувствата ми към теб са по-силни от всичко друго...
Сърцето ми ти принадлежи, макар умът да го отрича.
А устните две вълшебни думи изричат...
Ти ме караш да съм щастлив, дори да ме боли.
Когато ме погледнеш, разбирам, че съм жив, сърцето лудо тупти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Карамански Все права защищены

Предложения
: ??:??