3.01.2009 г., 6:51 ч.

Без име... 

  Проза
1400 0 4
Нещо в мен се ражда...
Нещо, което трябва да скрия на всяка цена, но...
Уви, чувствата ми към теб са по-силни от всичко друго...
Сърцето ми ти принадлежи, макар умът да го отрича.
А устните две вълшебни думи изричат...
Ти ме караш да съм щастлив, дори да ме боли.
Когато ме погледнеш, разбирам, че съм жив, сърцето лудо тупти...

© Иво Карамански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??