БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ
Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.
- Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти е пълен -
рече каруцарят.
- През зимата синът си идва на село да чете за изпити. Ще отопляваме още една стая. Цял месец ще си бъде на село.
- Моят пък не иска да си идва. Дойде за ден-два и бърза да замине.
- Не се ли видим, домъчнява ми за него.
- Значи много си се привързал към него, а така човек губи свободата си. Някога и аз бях изпаднал в зависимост от една жена. А това не е хубаво.
- Защо да не е хубаво - намесвам се и аз в разговора. Като е по твое желание, това не е ограничаване на свободата. Сам си избрал да бъде така.
- Чувал съм и други да казват: „Аз без детето си не мога." А преди да се ожениш, като си нямал деца, как си могъл да живееш без тях, без жена си? Тогава си могъл, а ...