БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ

          Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.

         - Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти е пълен -

рече каруцарят.

          -  През зимата синът си идва на село да чете за изпити. Ще отопляваме още една стая. Цял месец ще си бъде на село.

          -  Моят пък не иска да си идва. Дойде за ден-два и бърза да замине.

          -  Не се ли видим, домъчнява ми за него.

          -  Значи много си се привързал към него, а така човек губи свободата си. Някога и аз бях изпаднал в зависимост от една жена. А това не е хубаво.

          -  Защо да не е хубаво - намесвам се и аз в разговора. Като е по твое желание, това не е ограничаване на свободата. Сам си избрал да бъде така.

          -  Чувал съм и други да казват: „Аз без детето си не мога." А преди да се ожениш, като си нямал деца, как си могъл да живееш без тях, без жена си? Тогава си могъл, а сега не можеш. Ако се обичате взаимно, добре, но ако единият престане да обича и изостави другия? Тогава започват мъките на изоставения.

          -  Мъките преминават. Щом някой те е изоставил, значи не е заслужавал вниманието ти. С времето човек се освобождава от бремето си.

          -  Не винаги. Случва се да остане с болката през целия останал живот.

          -  Значи сам си е избрал да е така.

          -  Не съм съгласен, че човек сам си избира да страда.

Конете усещат, че сме тръгнали по надолнището и минават в лек тръс. Пред нас се появяват първите къщи на селото. Не ми се спори по тези въпроси, но не се стърпявам да вмъкна:

          - Вярно е, че човек може да живее по-лесно без да се привързва, може да живее и без жена, без детето си, но аз мисля, че главният въпрос в случая не е дали може или не може, а дали е по-щастлив или не.

          Срещу този мой аргумент мъжете нищо не възразяват и разговорът приключва.

          Стигнали сме двора на Калин и се захващаме да разтоварваме каруцата. Повече на никого не му беше до разговори и философстване.