Имало едно време един крал, който се мислел за съвършен. Поданиците му се страхували от него, а той си внушавал, че го уважават. Често налагал жестоки наказания, които считал за справедливи и необходими. С годините дворецът, който обитавал все повече опустявал и накрая не останали приближени, които да му служат. Хората започнали да го наричат „Замъкът на мълчанието”. По дългите и прашни коридори денонощно бродели бледи и скучаещи призраци.
– И ти ли ме напускаш? Страхливец! - изкрещял владетелят на своя уж верен магьосник.
Възрастният маг наистина си бил стегнал багажа, защото искал да замени двореца с по-топло и уютно място. Тук не се чувствал спокоен и щастлив.
В изблик на ярост кралят му ударил плесница. За миг съжалил, че е посегнал на побелелия мъж, но понеже бил безгрешен не се извинил.
„Заслужаваше я, защото и той като останалите продажници ме изоставя.” - помислил си ядосан.
Тъй като кралят вярвал, че като владетел всичко му е позволено дори не осъзнал фаталната си грешка.
- Ще ...