Безгрешният крал и отмъстителният магьосник
Имало едно време един крал, който се мислел за съвършен. Поданиците му се страхували от него, а той си внушавал, че го уважават. Често налагал жестоки наказания, които считал за справедливи и необходими. С годините дворецът, който обитавал все повече опустявал и накрая не останали приближени, които да му служат. Хората започнали да го наричат „Замъкът на мълчанието”. По дългите и прашни коридори денонощно бродели бледи и скучаещи призраци.
– И ти ли ме напускаш? Страхливец! - изкрещял владетелят на своя уж верен магьосник.
Възрастният маг наистина си бил стегнал багажа, защото искал да замени двореца с по-топло и уютно място. Тук не се чувствал спокоен и щастлив.
В изблик на ярост кралят му ударил плесница. За миг съжалил, че е посегнал на побелелия мъж, но понеже бил безгрешен не се извинил.
„Заслужаваше я, защото и той като останалите продажници ме изоставя.” - помислил си ядосан.
Тъй като кралят вярвал, че като владетел всичко му е позволено дори не осъзнал фаталната си грешка.
- Ще остана да служа вярно на Ваше Величество както съм го правел до сега. Простете ми. – промълвил магьосникът. В очите му заблестяла омраза, но самовлюбеният владетел не забелязал нищо. Дълбокият поклон на магьосника и кроткият му глас били достатъчни да повярва на всичко.
Съвсем скоро възрастният маг подготвил своето отмъщение. Той започнал да настоява пред краля да се задоми.
- Ваше Величество се нуждае от добра и вярна съпруга. Дворецът ще се изпълни с детски смях и няма да се чувствате самотен. Ще имате наследници на вашите несметни богатства. Малките принцове ще бъдат умни, красиви като вас.
- Аз не съм самотен. – отговарял раздразнен владетелят, но мисълта за наследници постепенно му допаднала.
И така един ден в „Замъкът на мълчанието” пристигнали три красавици от знатно потекло. На всяка била предоставена отделна стая с всички необходими удобства. Кралят щял да ги посещава и да разговаря с тях. Целта била да се опознаят и той да прецени коя от принцесите е достойна за него.
Въпреки, че били жени, владетелят решил да им сподели своите политически възгледи и методи за управление.
- Който ме излъже получава заслуженото наказание - да му бъде отрязан езика. – заявил с гордост на първата принцеса.
- Но ваше величество как разбира, че го лъжат? – попитала изненадана тя.
- Аз имам силна интуиция, която винаги ми казва истината. – отговорил самоуверено владетелят.
- Но това е ужасно! Вие сте деспот. – извикала принцесата. Тъмните й очи заблестели от възмущение.
- А вие сте арогантна и нищо не разбирате от управление. – отвърнал раздразнен кралят и едва се сдържал да не я удари. Не бил свикнал да му противоречат.
По-късно посетил втората принцеса. Започнал да й разказва за битките които е водил, за суровите наказания, които е одобрявал, за желанието му за нови богатства и пълно подчинение в кралството му.
- Вие сте алчен човек. Не трябва да воювате за злато и земи, защото сте най-богатия от всички владетели. – заявила тя. Големите й сини очи го гледали укоряващо.
Отново вбесен кралят излязъл от покоите и на втората принцеса. Разговорът с двете го убедил, че жените са глупави същества и нямат понятие от политика.
Надвечер, когато се бил успокоил посетил третата принцеса. В началото разговорът започнал трудно. Принцесата само мълчала и се усмихвала чаровно. Кралят започнал да споделя за политиката която водел, но тук реакцията на младата жена била различна. Тя не го упрекнала в нищо, а продължила да се усмихва мило. Насърчен кралят започнал разпалено да обяснява за своите битки, завоевания и бъдещи планове. Разговорът продължил с часове. Всъщност говорел само той, но това нямало значение. Накрая принцесата го погледнала в очите, поклонила се и промълвила:
- Беше ми изключително приятно да изслушам Ваше Величество. Вие сте красив и силен мъж.
Като чул тези хубави думи за себе си кралят много се зарадвал. Най-накрая бил попаднал на сравнително умна и интелигентна млада жена. Тя не му възразявала, което означавало, че няма да му пречи в управлението на кралството.
След няколко дни отново трябвало да посети трите красавици. Всъщност с първите две изобщо не му се разговаряло, но решил да бъде вежлив и да ги ухажва.
- Искам моята съпруга да е прелестна като вас. – заявил кралят и се поклонил елегантно на първата принцеса.
Тя се усмихнала благосклонно, а ветрилото пред гърдите й затрептяло в знак на вълнение. От нея се разнесъл опияняващ аромат на рози.
- Искам да ме дари с шест умни като мен деца. Винаги да е съгласна с мен, да ме уважава, подкрепя, а моите желания да бъдат закон.
Тук благосклонния поглед на принцесата изчезнал заменен с изпитателен.
- Аз очаквам същото от моят бъдещ съпруг. Не искам да ми противоречи, а да ми угажда във всичко.
Кралят също престанал да се усмихва. Започнал да си мисли дали заслужава да я нарече „тъпа овца” или да си спести думите. В умът му бил само прекрасният образ на третата принцеса.
Накрая като практичен крал решил да не си губи времето с нея и бързо напуснал покоите й.
Втората принцеса също го посрещнала благосклонно, но веднага се отдръпнала като чула бройката на принцовете.
- Вие сте луд! Едно дете ви стига за наследник. Аз не съм слугиня само да раждам. – тръснала възмутена глава, а русите й къдри се разпилели по раменете.
Със скоростта на светлината кралят се озовал пред покоите на третата принцеса. Тя отново го посрещнала ведра, мила и развълнувана. Била облечена с пищна червена рокля подхождаща на косите й.
- Знам, че вие ще ме разберете. – промълвил владетелят и започнал да изрежда изискванията си към нея.
Принцесата само го гледала с изумруденият си поглед и се усмихвала щастливо.
Накрая се поклонила и промълвила:
- За мен беше чест да изслушам Ваше Величество. Вие сте красив и мъдър мъж.
Кралят се почувствал на седмото небе от щастие. Веднага заповядал да започне подготовката на сватбата. Бил изключително благодарен на магьосника за неговата помощ. Искал да го възнагради богато, но не го открил в двореца. Бързо забравил за липсата му, защото предстояли много по-вълнуващи събития. Скоро имало сватба за чудо и приказ. Кралят сключил брак с най-умната и красива принцеса.
Чак след година разбрал, че тя си слагала тапи в ушите, за да не чува какво й говори. На това се дължали нейната щастлива усмивка, ведро настроение и покорство. Кралят бил жестоко измамен, но не признал на никой. Нали бил безгрешен?! Това означавало публично да огласи своето несъвършенство. Така се изпълнило отмъщението на магьосника предизвикано от една плесница.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав и интересен разказ! Покорните винаги печелят, а също и лицемерните...за жалост.
-
Хубаво е, когато има усмивка. Тя никога не е излишна.
Благодаря ти, Наде!
-
Замисли ме, Кате. И ме усмихна.
-
Развесели ме, Петре. Това е страхотна идея и съжалявам, че не ми е хрумнала.
Поздрави! -
Малко ме изненада краят, Катя. Очаквах кралят да се превърне в магаре например. 😊👍
-
Лиа, важното е да си щастлива и да се чувстваш добре. А когато имаш време винаги може да надничаш тук за разнообразие.
И аз не разбирам от стилове, а моят не мога да го определя. Дори не го усещам. -
Кате, май ще се повторя, както вече съм писала и преди: много харесвам приказките ти - басни за живота на човека. Лично аз, дълго мислех как може твоят писателски стил да се определи. Така си го определям, за което ме извини. Читателски манталитет.
Напоследък живота ме хвана подръка и не иска да ме пуска от хорището си...
Оттам и недостига на моето присъствие и участие в сайта. Не е от липса на желание да въртя вещерска метла...Грешка. Писателската си метла. -
Здравей, Лиа! Много ми е приятно, че се отби при мен. Добре дошла и надявам се да не е за кратко.
Вярно е. Този тип "безгрешни" получават най-хубавите плесници от живота. Той е строг, но справедлив.
Благодаря ти. Сърдечни поздрави и на теб, Лиа! -
Когато човек си мисли,че е безгрешен, често получава "плесница по челото", че няма "такова животно". Дали си магьосник, дали слуга или принцеса, понякога мълчанието е добро средство за превъзпитание, бездействието - не е добра привичка. Поздрави, Кате!
-
Вярно е. И жените обичат с ушите си.
Получи се една приказна история на действителността.
Поздрави, Пешо! -
Така е, кой не иска да го ласкаят, и аз не правя изключение, макар да не съм крал... А тапите в ушите нямат значение, понякога са полезни, нали чуваме това което искаме
-
Пепи, признавам си подсказаха ми малко. В къщи си имам критик.
Благодаря ти. -
🤸😂 това с тапите за уши 👍
Браво, как ти дойде на ума! -
Здравей, Ина! Според мен никакво напускане! Носи си тапите за уши и няма ядове! Царски живот си живее.
Здравей, Стойчо! Мъдри думи си казал, но е много трудно да си търпелив и със силна воля. Голяма борба е.
Благодаря ви. Приятна вечер! -
"Който има очи да гледа.Който има уши да слуша."
Но силата на волята и търпението са основните добродетели в битието.
Поздравления, Катя! -
С тези тапи в ушите ме разби. Очаквах и магьосника да се е превърнал в третата принцеса, и тя да е глуха... но това с тапите й дава някакви шансове да го напусне и тя след време. Нарекох разказа "Умна и красива".
-
Здравей, Младене! Преди време се сблъсках с такъв "нарцис", който ми даде доста идеи за приказки. Може би това е тайната мечта на всеки мъж - мълчалива и покорна жена. Не е желателно съвсем да е глуха, за да чува желанията му и да ходи на работа.
Не съм гледала този филм, но явно и той може да даде идея за приказка.
Благодаря ти за положителния коментар. Не очаквах да се хареса на мъжката аудитория. -
Де да можеше всички магьосници да си отмъщават така!
Много мъже биха били щастливи ако жените им са глухонеми.
Поздравление, Катя - разкошна приказка!
П.П. Преди много години въртяха по екраните филма "Траперът". Главният герой беше трапер и си купи жена заплащайки с кожи. За негово щастие тя се оказа глухоняма. Впоследствие траперът загуби крака си, а тя го гледаше самоотвержено и задоволяваше сексуално. Какво повече може да се иска от една предана съпруга?!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Таня. Поздрави!