Кралицата е в сянката на смокинята, пазила в жаркия ден тялото ѝ от палещите лъчи на слънцето.
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънките ѝ пръсти докосват небесния плат на дрехите, изтъкани от ефирните цветове на дъгата и сякаш търсят допира до хладното му излъчване.
Няколкото нанизани мъниста, събрани на резидава магическа връв, подрънкват при движенията на божествените ръце на Инфинити и всеки техен звън ражда искри.
Листата на дървото се накланят, за да уловят звънът в тишината, над която стражите бдят непрекъснато. Двореца сякаш е поел дъх, който няма да бъде изпуснат преди кралицата да го позволи. Всички тук знаят колко много държи тяхната господарка на миговете тишина, идващи с падането вечерта. Знаят и какво ще им струва, ако покоят ѝ бъде нарушен.
*****
Слънцето се спуска плавно, като откъснало се перце от ятото ж ...