Трета поредна сутрин Благой се събуди след кошмар. Сънуваше змия увила се върху гърдите му. Змията тежеше и го задушаваше. Точно когато не можеше вече да си поеме дъх, се будеше с учестено дишане. Докато още лежеше, Благой дочу кукувица за първи път тази година. Ами да, днес е Благовещение! Започна да брои куканията, които щяха да му предскажат колко години ще живее. Ку-ку – двадесет и пет, ку-ку – двадесет и шест... и спряха.
- Бабини деветини – oпромърмори Благой и стана от леглото. Той бе на двадесет и шест години.
На двора майка му нещо простираше.
- Как спа, чедо?
- Същият сън, майко. Със змията върху гърдите ми.
- Ох, това е лоша поличба! А чу ли кукувицата?
- Да, но не съм броил – излъга Благой.
- Честит ти имен ден! И като се върнеш със стадото да ни донесеш блага вест!
- Непременно, мамо! Може пък да намеря любовта си в гората. – тръгна към обора, за да изкара козите за паша.
- И да се пазиш!
- Не съм малък! Престани да го повтаряш. Скоро ще се задомявам, стига да намеря досто ...