БЛАГОДАРНИЯТ

Трамваят закъсня с цели десет минути, измръзнах на спирката, докато го чаках. Успокояващото бе, че всички други бяха измръзнали, едно дете даже ревеше от студ, а човек без шапка се опря на стълб, за да прикрие припадъка си. Чуждото нещастие топли, но не чак дотам.

Трамваят естествено бе неотоплен.

- Трябва да сме доволни, че все пак дойде – каза ми един бузест гражданин, който не знам защо се хвана за палтото ми вместо за лостовете.

- Държите се за палтото ми – уведомих го.

- Благодаря ви, благодарен съм.

- Не искам да ми благодарите, а да си махнете ръката от палтото ми. Хванете се за нещо друго.

Човекът беше нисък, но все пак бе по-висок от седалката и можеше да направи нещо по въпроса.

- Моля ви – каза, - продупчете ми тези два билета.

„Досадник”, казах си, но взех билетите. Пълно е с такива в градския транспорт – пътуват без причина, сноват от пазар на пазар и си въобразяват, че са били на околосветска обиколка, когато направят равносметката си вкъщи. Върнах му билетите, продупчени, и се огледах до него – бузестият пътуваше сам.

- Защо си дупчите два билета, да не сте двуличник? – попитах го. Помислих си, че този поне си плаща околосветската обиколка, другите дори това не правят.

- Трябва да съм благодарен, че ми продупчихте билетите, господине.

- Ами бъдете тогава.

- Сам пътувам аз. Винаги си дупча по два билета.

- Защо? – наистина се учудих.

- Ако загубя единият, да си имам резервен.

- Ами ако загубите и двата?

- Няма проблем, аз съм с карта.

Железен човек, предвидил е всичко.

- Трябва да сме благодарни, че имаме трамваи. Има градове и държави, където нямат никакви трамваи.

Тоя започна да ми лази по нервите: за всичко трябва да е благодарен. Като да е на командно дишане – ако някой му пусне кислород, ще диша, иначе ще живее другояче.

- В кои градове и държави няма трамваи? – поинтересувах се, защото бях сигурен, че не знае.

- Там, където хората ходят пеша, ползват мулета или лодки, за да се придвижват.

- Те трябва да са благодарни, че имат мулета или лодки, нали?

Бузестият се замисли. След малко се огледа и каза:

- Изпуснах си спирката.

- Има и други спирки – успокоих го.

Мястото пред него се освободи, той седна и не слезе нито на другата, нито на следващите спирки. Зяпаше през прозореца и благодареше наум за всичко и на всички.