БЛАГОДАРНИЯТ
Трамваят закъсня с цели десет минути, измръзнах на спирката, докато го чаках. Успокояващото бе, че всички други бяха измръзнали, едно дете даже ревеше от студ, а човек без шапка се опря на стълб, за да прикрие припадъка си. Чуждото нещастие топли, но не чак дотам.
Трамваят естествено бе неотоплен.
- Трябва да сме доволни, че все пак дойде – каза ми един бузест гражданин, който не знам защо се хвана за палтото ми вместо за лостовете.
- Държите се за палтото ми – уведомих го.
- Благодаря ви, благодарен съм.
- Не искам да ми благодарите, а да си махнете ръката от палтото ми. Хванете се за нещо друго.
Човекът беше нисък, но все пак бе по-висок от седалката и можеше да направи нещо по въпроса.
- Моля ви – каза, - продупчете ми тези два билета.
„Досадник”, казах си, но взех билетите. Пълно е с такива в градския транспорт – пътуват без причина, сноват от пазар на пазар и си въобразяват, че са били на околосветска обиколка, когато направят равносметката си вкъщи. Върнах му билетит ...