Чувах я и се задушавах.
Мрях и беше мъчително, борих се, силите ми отстлабваха, волята ме напущаше и тя ме изпълваше.
Сега, когато обладаваше всяка моя клетка, всяко кръвно телце, всяка бактерия, която живееше в мен и я чувствах с всичко свое, имах чувството, че за пръв път правя секс, че достигам оргазма на боговете, а всъщност ме убиваше. Жестока и прекрасна, прелестна и задушаваше. Опитах се пак да се боря, но тогава отново стана болезнена и бързо ме обезсили. Предадох се и трябваше да съм мъртъв, но тя нямаше намерение да ме остави толкоз бързо. Искаше да се позабавлява. Като коте със зашеметено мишле. Остави ме да вдъхна въздух. Ароматът й беше прекрасен, но се долавяше и нещо…не мога да го нарека по друг начин, освен - зло. Мирисът на гнилост е съвсем естествен, все пак се намирам се край блато. Имаше и нещо друго. Нещо отровно. Погнусих се и щях да повърна. Кой знае какви химически отпадъци се изхвърлят в този затънтен, разпадащ се регион. Наблизо още живеят и човешки същества, ...