Марица се виеше тежко и царствено в широкото си корито. През пролетта нейните плътни води, буйни на моменти, извайваха скалистите брегове или надскачаха насипите от пръст и се втурваха да препълват някое по-ниско място. Така по поречието на реката се образуваха малки блатни места, някъде с големината на по-дълбока локва, а другаде с размерите на мъничко езерце. Под сенчестите тополи изникваха довеяните от дивите ветровете семенца, папрати надигаха царствените си стебла, а папурите се извисяваха над останалите с окичените си дървесно цветни корони. Тук–там, между всичката тази зеленина се забелязваше и по някоя бреза, трепкаща със сърцевидните си листенца от милувките на ветровете.
Изникнало по извиващата се снага на реката, встрани от течението, но далеч от най-слънчевите места, се намираше едно малко речно блато. С големината на пълноводна локвичка, то бе скрито сред високите треви, наобиколено от папури и разстелело се под сенките на стройните тополи. В него винаги гъмжеше от щъкащи ...