beytula_bubu (Бен Ар)
103 280
17 июн. 2008 г., 21:06

Булото на съдбата 

  Проза » Другие
1010 0 2

        Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...

                                Къде си сега, живееш ли като мен?

                                Ако умреш, дали ще разбера?

                                 Дали и аз ще умра?

                                 Дали си моята сродна душа, с която ще се срещна?

                                 Или си надеждата, която ме крепи?

       И така, онова чувство на неудовлетвореност, те кара да търсиш смисъла, който е маскиран от булото на съдбата...

                               Със съдбата си живееш и с нея умираш.

                               Тя е твоят учител и ученик...

                               Затова просто я приеми...

                               Или ако можеш я промени.

© Бен Ар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Феята е на мнение, че си роден под щастлива звезда, Бен!Поздравче!



  • Много размисъл се крие зад думите.
    След празните ръце на нищото, винаги ще се намерят нечии топли длани, пълни с любов, с копнеж, с обещание...
    А от перваза на незнанието, само на един поглед разстояние, може да се види нещо... Знам, че ще го откриеш! Както знам, че съдбата ще е благосклонна към теб.
    Успех!
Предложения
: ??:??