Булото на съдбата

17 jun 2008, 21:06

Prosa » Otros

1008 0 2

Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...

Къде си сега, живееш ли като мен?

Ако умреш, дали ще разбера?

Дали и аз ще умра?

Дали си моята сродна душа, с която ще се срещна?

Или си надеждата, която ме крепи?

И така, онова чувство на неудовлетвореност, те кара да търсиш смисъла, който е маскиран от булото на съдбата...

Със съдбата си живееш и с нея умираш.

Тя е твоят учител и ученик...

Затова просто я приеми...

Или ако можеш я промени.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

feia (Вилдан Сефер)

2008-06-19T07:29:41+03:00

Феята е на мнение, че си роден под щастлива звезда, Бен!Поздравче!
klemenTINA (Калина Томова)

2008-06-19T01:29:26+03:00

Много размисъл се крие зад думите.
След празните ръце на нищото, винаги ще се намерят нечии топли длани, пълни с любов, с копнеж, с обещание...
А от перваза на незнанието, само на един поглед разстояние, може да се види нещо... Знам, че ще го откриеш! Както знам, че съдбата ще е благосклонна към теб.
Успех!