18 мар. 2019 г., 08:09

Буря 

  Проза » Рассказы
707 1 0
1 мин за четене

  Ветрец.

  Треперещи листа.

  Зловещи, черни облаци.

  Самотна светкавица прорязва хоризонта.

  Хладен полъх, миризма на озон.

  Първите капки дъжд барабанят по асфалта.

  Тътен разтриса притихналия парк и разгонва птиците.

  Момиченце гледа небето с ококорени от страх очи.

  Заиграла се е и се е отдалечила от дома.

  Смаяна от мощта на природата, не бърза да се прибира.

  Руква порой и всичко наоколо като че ли закипява.

  Момиченцето се приютява до ствола на огромен дъб.

  Прихлупеното небе бива раздирано от мощни светкавици.

  Гръм и съседното дърво се сцепва.

  Хвърчат клонки, замирисва на изгоряло.

  Тя побягва към къщи.

  Вратата се отваря.

  Разтревожена майка.

  Прегръдка.  

© Стефан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??