Ветрец.
Треперещи листа.
Зловещи, черни облаци.
Самотна светкавица прорязва хоризонта.
Хладен полъх, миризма на озон.
Първите капки дъжд барабанят по асфалта.
Тътен разтриса притихналия парк и разгонва птиците.
Момиченце гледа небето с ококорени от страх очи.
Заиграла се е и се е отдалечила от дома.
Смаяна от мощта на природата, не бърза да се прибира.
Руква порой и всичко наоколо като че ли закипява.
Момиченцето се приютява до ствола на огромен дъб.
Прихлупеното небе бива раздирано от мощни светкавици.
Гръм и съседното дърво се сцепва.
Хвърчат клонки, замирисва на изгоряло.
Тя побягва към къщи.
Вратата се отваря.
Разтревожена майка.
Прегръдка.
© Стефан Todos los derechos reservados