18 mar 2019, 8:09

Буря 

  Prosa » Relatos
709 1 0
1 мин за четене

  Ветрец.

  Треперещи листа.

  Зловещи, черни облаци.

  Самотна светкавица прорязва хоризонта.

  Хладен полъх, миризма на озон.

  Първите капки дъжд барабанят по асфалта.

  Тътен разтриса притихналия парк и разгонва птиците.

  Момиченце гледа небето с ококорени от страх очи.

  Заиграла се е и се е отдалечила от дома.

  Смаяна от мощта на природата, не бърза да се прибира.

  Руква порой и всичко наоколо като че ли закипява.

  Момиченцето се приютява до ствола на огромен дъб.

  Прихлупеното небе бива раздирано от мощни светкавици.

  Гръм и съседното дърво се сцепва.

  Хвърчат клонки, замирисва на изгоряло.

  Тя побягва към къщи.

  Вратата се отваря.

  Разтревожена майка.

  Прегръдка.  

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??