25 авг. 2009 г., 20:31
Буря
1 мин за четене
Леле, каква ужасна буря... Нека потърсим подслон. Намирам се сред отломки и развалини... няма къде да се скрия, нито как да се предпазя. Цялата съм мокра, вода се стича по лицето ми, размазва грима ми и обезобразява бледите ми черти... Изведнъж виждам ясните очертания на призрачна светкавица, която е последвана от ужасен тътен... Ужасена съм, очите ми се премрежват от студените капки, устните ми са присвити, тялото ми е сковано, жадува малко топлина и подслон. Опитвам се да отместя някои от разбитите парчета по пътя, но действието ми не постига успех. Тялото ми е лишено от сила, едва се задържам права. Влагата се просмуква в костите ми... Моето мълчание е в противовес с душата ми, която крещи... Търси надежда, търси знак, че има спасение... че не всичко е загубено. Но аз нямам повече сили, свличам се на земята. Трудно ми е да дишам нормално, нищо не виждам. Единствено слухът ми позволява да различа сблъсъците между разярените облаци, които като че стават все по-чести. Облягам се на пар ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Златка Все права защищены
Предложения
-
-
Глава 32. Средние века. - Ужасно скучное тысячелетие, даже не охота заходить в этот мрачный зал. Спл...
-
Перелётное время Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, ст...
-
Запчасти Нет больше той реки, что для полива счастья - воду собирала. Усохли нивы, которые веселья ж...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
