Този път беше завинаги. Край! Не исках повече да го виждам и чувам. Исках да изчезна от всичко и всички. Нали никой не ме обичаше. Някакво такси се закова до мен. „Раздяла“! – изкрещях му аз и се тръшнах на първата седалка. Шофьорът, захапал дебела пура, натисна педала на газта и само след няколко минути ме стовари пред гара „Раздяла“. Не можеше да бъде. Няколко пъти прочетох огромните светещи букви, които мигаха като коледни украси. Мраморни стълби ме отведоха към въртящи се врати с тъмни стъкла. Влязох вътре и бях заслепена от звездния под. Отправих се несигурно към гишето за билети. Любезна и усмихната продавачка ме попита до къде ще пътувам.
- Ъъ, не знам… - отговорих колебливо.
- Не се безпокойте. Всички отговарят така. Ето, вземете нашия пътеводител, там ще разгледате разписанието на всички влакове, както и имената на спирките. Можете да седнете отсреща на шезлонгите, да прочетете на спокойствие това, което ви предлагаме като дестинации. Времето е ваше. Вино, уиски или джин с тон ...