Имало шут. Тоя шут, като всеки шут, бил обзет от себе си, макар да опитвал да се представи за друг. Негово любимо занимание било, когато царят не е в тронната зала, да отива на царското място, да навира носа си в свивката на трона, да вирва задните си части високо и да поставя отгоре им царската корона. Поклащайки се леко, той разсмивал всички придворни. Единствен министърът на законите се мръщел и не одобрявал това.
Веднъж, докато министърът едва преглъщал поредната шутовска церемония, дочул кикот иззад завесите в края на тронната зала. Приближил се, отметнал ги и видял... самия цар. За да не издаде присъствието си, царят с мъка удържал главоломния смях, който го напушвал.
- Но, Ваше Величество, вие сте тук?
- Да, всеки път съм тук.
- Всеки? - недоумил министърът. - И всеки път се смеете.
- Единствената причина да напускам тронната зала е, за да съм тук и да наблюдавам онова, което прави шутът в нея. И да, всеки път се смея.
- Но... но... - заекнал министърът. - Той Ви пародира, Ваше ...