В живота си човек понякога обича, понякога прави добро, а често пъти – и двете едновременно. Тогава той, незабележимо за останалите, отдава частица от своето сърце, без да очаква нещо в замяна. Защото в противен случай нито ще е добрина, нито истинско чувство...
Но в реалността около нас нищо добро не остава ненаказано! Често пъти, като благодарност за стореното, стоварват върху главата ти огромен айсберг. И твоята естествена реакция е да се опиташ да го разтопиш, без да нараниш другия. Тогава започваш да отдаваш от своята топлина, като не мислиш за останалия свят и най-вече за себе си. Ако обаче, по същото време незапочнеш и ти да получаваш в отговор малко слънчеви лъчи в очите срещу теб, то закони на живота ще те доведат до логичния край. Топлината ти ще слезе под възможната точка на поносимост и ще престанеш да съществуваш – без значение дали ще изиграваш през вечер по една игра на "руска рулетка" или по друг начин ще започнеш да предизвикваш живота...Още повече, ако обичаш предизви ...