10 авг. 2010 г., 11:54

Чадърът 

  Проза » Рассказы
629 0 0
5 мин за четене
ЧАДЪРЪТ
Пътуването бе към своя край, все пак минавах по този маршрут вече за втори път и то в рамките на два месеца, така че не изпитвах особено влечение да се взирам в пейзажа встрани от автобуса, още повече, че пътят бе прорязан от многото последователни тунели от двете страни на италиано-френската вече несъществуваща граница.
И на всичко отгоре валеше дъжд, нещо нормално за периода около 24 май. Упоен от смяната на светлото и тъмното, отново се унесох и то в онази пътническа дрямка, през която за кратко толкова бързо преминават събития и картини, сякаш са вързани за движещите се колела и в лудия бяг чак ги задминават.
Вън валеше, а аз не си носех чадър, не че го забравих, просто не го взех, та къде да го сложа?
Заради ракиите и вестниците от България за колегите, няколкото сухи луканки, книги за съвременната българска мафия и още куп изпратени от жените им неща се наложи да махна доста от собствения си багаж, а камо ли да взимам чадър. Не бях поръчвал дъжд, всъщност поръчах да дойда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Все права защищены

Предложения
: ??:??